Писна ми да преживявам, като отрова, във вените забита. От мъка паднала да се изправям, като игла, ръката ми пробила.
А мисълта, отвързана по залез, кланя се отново на всички богове. По дяволите проклетата ненавист. По дяволите! Боже, прости всичките ми грехове.
Прекръствам се на сън. И плача. И пак се будя нощем от въздишки. Избягах ли? А избяга ли палача? Убиеца, хванете го! Къде си ти, Всевишни?
А малкото момиче къде избяга, Боже? Помниш ли го? Търсеше те сред звездите? Аз помня как в скута си иконата положи, говореше, помня, за мечтите...
А после времето открадна толкоз много. И въжето през възела се скъса. "Ще го преживея! Аз го мога!" - и сълзи закапаха в уличката глуха.
И молеха очите на раздяла, помня, молеха за малко нежност. А в пулса си приела проклетата вселена, цяла, продавах усмивки за мъничко надежда...
А надеждата откраднала ми бе ръцете, когато други две търсиха ме прималели, тогава, помня, отиде си детето, плачеше за загубата от толкова раздели.
И всичко изгуби се по пътя на нечие "мълчи". Падна куршумът в отворена, кървяща рана... Обичта завърши с пътека от сълзи... Влакът тръгна. Остана само перонът и пустата гара.
"Прекръствам се на сън. И плача.
И пак се будя нощем от въздишки.
Избягах ли? А избяга ли палача?
Убиеца, хванете го! Къде си ти, Всевишни?" Ей това страшно ми хареса! Поздравления!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.