Писна ми да преживявам,
като отрова, във вените забита.
От мъка паднала да се изправям,
като игла, ръката ми пробила.
А мисълта, отвързана по залез,
кланя се отново на всички богове.
По дяволите проклетата ненавист.
По дяволите! Боже, прости всичките ми грехове.
Прекръствам се на сън. И плача.
И пак се будя нощем от въздишки.
Избягах ли? А избяга ли палача?
Убиеца, хванете го! Къде си ти, Всевишни? ...