Коннико, не ми отнемай слънцето,
че трудно бих живял самичък в тъмното.
На теб за нищо няма да е нужно,
то плаши и прогонва таласъмите.
Защо ти е?! То само ще ти пречи.
Та ти не чувстваш даже топлината,
която е живот, любов и вечност.
Поспри се и изслушай ми молбата.
Когато стана сутрин - то ме чака.
Лицето ми с лъчи погалва, милото.
Теши ме, ако види ме разплакан
и вдъхва ми с любов кураж и сили. ...