Започнахме да се сбогуваме отдавна,
когато още лятото не знаеше
как стъпките сънливи на забравата
превръщат временното в постоянно.
Когато разликите диво избуяваха
по границата между минало и настояще.
И възлите понякога успяваха
да задържат на преден план познатото.
Провирахме добрите намерения
през иглени уши като камила
с надеждата, че, може би, след време
ще разберем сезона на простимото. ...