28.08.2011 г., 22:20 ч.

Ще разберем сезона на простимото 

  Поезия » Философска
5.0 / 15
919 0 26

 

Започнахме да се сбогуваме отдавна,

когато още лятото не знаеше

как стъпките сънливи на забравата

превръщат временното в постоянно.

 

Когато разликите диво избуяваха

по границата между минало и настояще.

И възлите понякога успяваха

да задържат на преден план познатото.

 

Провирахме добрите намерения

през иглени уши като камила

с надеждата, че, може би, след време

ще разберем сезона на простимото.

 

Ще върнем на везните равновесието

с усмивката на спомена за лятото.

И просто ще прегърнем тази есен,

в която ще живеем със остатъка...

© Дочка Василева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • Кучешки живот. Седем милиона. Доживотен вот. С клоуни на клона. Куфари с пари. Пътища в разруха. При...
  • На върха на иглата застанал, триста дяволи дишат в тила ми. Запокитвам в небесната яма любовта и над...
  • Едно сърце. А в него нося всичко. Възторг и мъка. Радост и печал. Понякога оставям го самичко, надеж...

Още произведения »