Както паяк свойта жертва млада

оплитам те в  паяжината от самота

и с мрежата поставям и преграда

към сърцето или към ума.

Като острие прониквам в теб.

Сълзите ти аз няма да изтрия.

Ще ги превърна и обгърна в лед,

и ще ги строша с моята магия.

Въртейки се и отразявайки живота,

ще крещиш така уморен.

Обсебен си от болката – похота.

Нима в гроба няма да си студен?

Минавам в тебе. Всяка клетка

ще напомня все за мен,

и от самотата, държаща те в клетка,

ще се превърна в любов, в твоя ден!