Ще се превърнеш във истина някой ден
и няма да те разпозная, облечен във лилаво!
Притиснат до гърдите ми, ще чакаш да сгреша,
ще чакаш да протегна бяло знаме.
За теб се борих. Помниш ли тогава...
А може би не бях на себе си (любов било е просто).
Как можех да откажа да бъда толкова желана!
И не можах. Повярвах. Пуста суета!
Кажи, прощаваш ли ми, че запалих
пред целият си свят във смут една душа?!
И оправдание ли е, ако ти кажа,
че никога не съм била готова за измяни?... ...