12 окт. 2013 г., 15:07  

Вечността 

  Поэзия » Философская
390 0 0

Към вечността поглед отправям,
знам - моето страдание ще свърши.
Какво ме чака въпроси си задавам,
знам, мила, че нещо се прекърши.

Звездите няма да сияят,
облаци ще скрият луната,
а мечтая за добро, за раят,
жадувам силно светлината.

Надеждата последна си отива,
що ще стане - Бог само знай,
ще мисля за теб, мома красива,
ще мисля чак до земния край!

© Георги Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??