12 окт. 2013 г., 15:07  

Вечността 

  Поэзия » Философская
411 0 0
Към вечността поглед отправям,
знам - моето страдание ще свърши.
Какво ме чака въпроси си задавам,
знам, мила, че нещо се прекърши.
Звездите няма да сияят,
облаци ще скрият луната,
а мечтая за добро, за раят,
жадувам силно светлината.
Надеждата последна си отива,
що ще стане - Бог само знай,
ще мисля за теб, мома красива,
ще мисля чак до земния край!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Все права защищены

Предложения
: ??:??