12.10.2013 г., 15:07 ч.  

Вечността 

  Поезия » Философска
364 0 0

Към вечността поглед отправям,
знам - моето страдание ще свърши.
Какво ме чака въпроси си задавам,
знам, мила, че нещо се прекърши.

Звездите няма да сияят,
облаци ще скрият луната,
а мечтая за добро, за раят,
жадувам силно светлината.

Надеждата последна си отива,
що ще стане - Бог само знай,
ще мисля за теб, мома красива,
ще мисля чак до земния край!

© Георги Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??