"Ще скоча!" - казвах си,
стояща с разперени ръце,
вятърът отново брулеше моето лице,
може би мислех ще ми пораснат криле,
ала от тези неподвижни, черни,
образувани от действията нечовечни.
В себе златна нишка открих,
в нея всички чувства скрих,
помислих..
"Ще скоча!" - сигурна вече бях,
не мога да побирам човешкия грях,
мене от падението не бе ме страх, ...