"Ще скоча!" - казвах си,
стояща с разперени ръце,
вятърът отново брулеше моето лице,
може би мислех ще ми пораснат криле,
ала от тези неподвижни, черни,
образувани от действията нечовечни.
В себе златна нишка открих,
в нея всички чувства скрих,
помислих..
"Ще скоча!" - сигурна вече бях,
не мога да побирам човешкия грях,
мене от падението не бе ме страх,
погледнах надолу
и с блага усмивка
створих моята последна нишка -
нишката на вече предадена душа,
нишката на пошлостта,
на трагичността.
Съединих я с тази на чувствеността,
хвърлих всичко в синята вода,
край на тази ужасна беда.
Отърсих се, избягах от греховния мост...
"Ще скоча!" - за последен път прошепнах
и напред полетях,
с вече цветни нови крила,
отърсих се от ужасяващата сила
на греховността...
Красив е пътят,
далеч от кървавото езеро
и от моя вечен мост на изгнания,
животът пълен е с изпитания.