Ще стигнем до Върха, а там какво ли има?
Навярно хладна, безпределна самота...
В талазите ù щом се потопиме,
ще ни напусне всяка суета.
Навярно на Върха надеждите ни чакат,
успехите ни, празнично-красиви.
Мечтите ни ще се усмихват в мрака.
Звездите ще ни гледат завистливо.
И Вярата ни, сбирана полека
във шепите трошица по трошица,
щом до Върха достигнем по пътеката,
ще ни посрещне в песента на птица. ...