2.02.2011 г., 9:33 ч.

Ще стигнем 

  Поезия » Друга
406 0 1

Ще стигнем до Върха, а там какво ли има?

Навярно хладна, безпределна самота...

В талазите ù щом се потопиме,

ще ни напусне всяка суета.

 

Навярно на Върха надеждите ни чакат,

успехите ни, празнично-красиви.

Мечтите ни ще се усмихват в мрака.

Звездите ще ни гледат завистливо.

 

И Вярата ни, сбирана полека

във шепите трошица по трошица,

щом до Върха достигнем по пътеката,

ще ни посрещне в песента на птица.

 

А Любовта - великата, безсмъртната,

във сънищата дето идва само -

най-горе, на Върха ще ни прегърне

и ще докоснем топлото ù рамо.

 

Достигнахме Върха. И стана чудо!

Пред нас откри се пустота космична.

Живели сме в чудовищна заблуда,

че горе всичко ще е по-различно.

 

Нещастни сме до смърт. Кърви душата.

Като светкавица прорязва ни прозрение:

В Изкачването всъщност е Мечтата.

Изкачването носи ни спасение.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??