Rosen-Rosen (Росен Гъдев)
89 300
10 авг. 2012 г., 19:22

Щом ме зове любовта 

  Поэзия » Любовная
646 0 7

 

Щом ме зове любовта

 

Тихо повикай ме привечер, мила,
тръгвам веднага към теб!
Все ще намеря отнякъде сила,
нищо че слаб съм и блед.

Даже да трябва с препятствия трудни
сляпо да водя борба,
имам очите си – живи и будни –
те ще намерят следа.

Имам ръцете си – парещи длани –
огънче в зимния ден,
имам сърце, преизпълнено с рани,
тупкащо вътре във мен.

Само повикай ме, моя любима,
хуквам, дори ще летя –
за да направя тунел под лавина,
брод – през пенлива река.

Всички прегради към тебе ще срина,
нищо не значи смъртта.
Път и да няма, аз пак ще премина,
щом ме зове любовта!

 

 

© Росен Гъдев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??