Щом ме зове любовта
Тихо повикай ме привечер, мила,
тръгвам веднага към теб!
Все ще намеря отнякъде сила,
нищо че слаб съм и блед.
Даже да трябва с препятствия трудни
сляпо да водя борба,
имам очите си – живи и будни –
те ще намерят следа.
Имам ръцете си – парещи длани –
огънче в зимния ден,
имам сърце, преизпълнено с рани, ...