9 нояб. 2011 г., 21:33

Щом навън вали 

  Поэзия » Любовная
868 0 11

Учудваш се, че още се завръщам

като немирен вятър с вечерта.

И всеки сън отново се превръща

във жаден танц на тръпнещи тела.

 

Защото след неволните заблуди

успяваш да излъжеш своя ден.

Възкръсва споменът... И после чудо.

Възражда се коравото сърце.

 

Да, странно е, че мога да обичам,

напук на всички мъдри правила.

Животът ми забраните отрича,

когато е любов и свобода.

 

Тъгуваш ли, поискай ме от лятото.

Очите ми търси в потаен миг.

Аз ще отлитам с полета на ятото,

но ще се връщам...

                              Щом навън вали.

 

 

 

© Йорданка Господинова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??