danigallery (Йорданка Господинова)
388 1658
9 nov 2011, 21:33

Щом навън вали 

  Poesía » De amor
880 0 11

Учудваш се, че още се завръщам

като немирен вятър с вечерта.

И всеки сън отново се превръща

във жаден танц на тръпнещи тела.

 

Защото след неволните заблуди

успяваш да излъжеш своя ден.

Възкръсва споменът... И после чудо.

Възражда се коравото сърце.

 

Да, странно е, че мога да обичам,

напук на всички мъдри правила.

Животът ми забраните отрича,

когато е любов и свобода.

 

Тъгуваш ли, поискай ме от лятото.

Очите ми търси в потаен миг.

Аз ще отлитам с полета на ятото,

но ще се връщам...

                              Щом навън вали.

 

 

 

© Йорданка Господинова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??