Денят отдавна с огън е наречен,
написан още с моето рождение.
Сега откривам: даже и отречен,
ме следва като сянка от търпение.
Сърцето стъпва босо, уязвимо -
свиреп животът къса го на парчета.
Макар от болка лесно уловимо,
не спират в него песните щурчета.
...
© Камелия Виденова Все права защищены