Цигулка малка на щурче

настъпих неусетно

и чух гласа ù как реве

под необятното небе.

Щурецът беше сам -

и гледаше ме някак тъжно,

а мен ме хвана чуден срам,

че музиката му пропъждам.

Затуй го вдигнах на ръце

и дадох му китара,

но той не я пое -

и нямаше в гласа му вяра.

И нямаше го онзи трепет

на струните,  опънати  от светлината,

и нямаше я тази муза, която да

го топли на земята.

Затуй щурецът се обърнал

и грабнал житено зрънце -

със мравките в редица тръгнал -

решил за зимата да събере

последните надежди от живота...