23.03.2012 г., 20:00 ч.

Щурецът 

  Поезия » Философска
644 0 0
Цигулка малка на щурче
настъпих неусетно
и чух гласа ù как реве
под необятното небе.
Щурецът беше сам -
и гледаше ме някак тъжно,
а мен ме хвана чуден срам,
че музиката му пропъждам.
Затуй го вдигнах на ръце
и дадох му китара,
но той не я пое -
и нямаше в гласа му вяра. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Стоянова Всички права запазени

Предложения
: ??:??