В главата ми бе страшна бъркотия

и път след път на кръстопът избирах,

и верният не можех да открия.

В началото все сякаш се намирах.

Към тебе тръгнах, в миг решил, Сибила

съдбата своя идна да узная.

През тъмните тунели и без сила

във храма ти подземен съм накрая.

За отговор, прости ми, само аз

с едното си сърце ще ти платя!

Сред факли и сред свещи, в трансочас

и в танца луд изричаш: " Чака тя!

Махни се, страннико! Не си за тука!

Сърцето ти ще бъде дар за друга! "