В главата ми бе страшна бъркотия
и път след път на кръстопът избирах,
и верният не можех да открия.
В началото все сякаш се намирах.
Към тебе тръгнах, в миг решил, Сибила
съдбата своя идна да узная.
През тъмните тунели и без сила
във храма ти подземен съм накрая.
За отговор, прости ми, само аз
с едното си сърце ще ти платя!
Сред факли и сред свещи, в трансочас
и в танца луд изричаш: " Чака тя!
Махни се, страннико! Не си за тука!
Сърцето ти ще бъде дар за друга! "
© Асенчо Грудев Всички права запазени