За силните са жарките копнежи,

защото Бог призвание е дал.
И нямат шанс житейските метежи,
когато Бог ръка им е подал.

Съдбовните врати ще се отворят
и ще посрещнат силните души.
Завинаги врати ще се затворят,
дори от болка тяло да кърви.

Звездите ще огряват коловоза
на сгушения в дебрите баир,
а залезът ще рецитира проза,
която ще посипва земна шир.

Зората ще разгъне  пъстротата
на утрото, пробудено от смях,
а споменът ще маха на тъгата,
която ще прегръща идващ грях...