5 мар. 2013 г., 21:28

Силуети 

  Поэзия » Любовная
914 0 0


Неспособна ли съм със любов да те даря?

А можеш ли пък ти?

У мене виждаш ти оставена мечта

от изгубените дни.

В спомените си за теб останах

да живея без да искам.

А сега пред теб заплаках,

мълчанието ме потисна.

Онзи пламък, който не забравих

в очите ти залъгах се, че свети.

И него ли заради теб оставих?

В очите ти танцуват силуети,

но не аз съм там, нали, а тя е

момичето, което беше твое.

Оставиш ли я пак да те омае

нищо няма да остане мое.

Дали изобщо имало е нещо?

Годините размиват се в главата ми...

Дали студено е, или горещо?

Дали изчезваш от душата ми?

 


Отдавна не съм писала нищо и може би се е получило малко куцо, но все пак, може и да ви хареса : )) 

© Зорница Станчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??