Неспособна ли съм със любов да те даря?
А можеш ли пък ти?
У мене виждаш ти оставена мечта
от изгубените дни.
В спомените си за теб останах
да живея без да искам.
А сега пред теб заплаках,
мълчанието ме потисна.
Онзи пламък, който не забравих
в очите ти залъгах се, че свети.
И него ли заради теб оставих?
В очите ти танцуват силуети,
но не аз съм там, нали, а тя е
момичето, което беше твое.
Оставиш ли я пак да те омае
нищо няма да остане мое.
Дали изобщо имало е нещо?
Годините размиват се в главата ми...
Дали студено е, или горещо?
Дали изчезваш от душата ми?
Отдавна не съм писала нищо и може би се е получило малко куцо, но все пак, може и да ви хареса : ))
© Зорница Станчева Todos los derechos reservados