30 июн. 2019 г., 23:46

Силуетът 

  Поэзия » Другая
715 0 1

Всяка вечер в мрака
самотен силует ме чака
в незабрава да постоим,
да си помълчим,
очи в очи, ръка в ръката
и с катрана във душата
от всичко недоживяно
или безпътно разпиляно...
Не, не плачем,
знаем, за Живот се плаща!
Ограбен от Съдбата тъй стоя,
сили нямам да й простя,
че не човек, а силует ме чака
и тази тъжна вечер в мрака...

 

© Валентин Василев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??