30 jun 2019, 23:46

Силуетът 

  Poesía » Otra
714 0 1

Всяка вечер в мрака
самотен силует ме чака
в незабрава да постоим,
да си помълчим,
очи в очи, ръка в ръката
и с катрана във душата
от всичко недоживяно
или безпътно разпиляно...
Не, не плачем,
знаем, за Живот се плаща!
Ограбен от Съдбата тъй стоя,
сили нямам да й простя,
че не човек, а силует ме чака
и тази тъжна вечер в мрака...

 

© Валентин Василев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??