(Да се чете с усмивка)
Какъв синхрон животът ни поднася?
Боли ни едновременно нали?
Синхронно с тебе, онзи не понасяме.
Синхронно даже имаме мечти.
Мечти които в думи се превръщат,
а думите в житейско битие.
Синхронно даже времето обръщаме
и се кълнем в безоблачно небе.
И ако облак, слънцето закрие,
от някъде започва да вали.
Какъв синхрон в дъжда сме също ние? ...