23.05.2021 г., 0:31 ч.

Синхрон 

  Поезия
282 1 1
(Да се чете с усмивка)
Какъв синхрон животът ни поднася?
Боли ни едновременно нали?
Синхронно с тебе, онзи не понасяме.
Синхронно даже имаме мечти.
Мечти които в думи се превръщат,
а думите в житейско битие.
Синхронно даже времето обръщаме
и се кълнем в безоблачно небе.
И ако облак, слънцето закрие,
от някъде започва да вали.
Какъв синхрон в дъжда сме също ние? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Предложения
: ??:??