Bonelia (Натали)
38 28
9 мая 2009 г., 09:06

Сини рози преди зима 

  Поэзия » Любовная
624 0 2

Запалвам пръсти и огънят нестихващ

обвива мислите ми в синя светлина.

Притихнало над парещите свещи,

сърцето ми догаря в пепел на тъга.

 

На пръстите е някак лесно

да жигосват с думи моите листа.

Откъсват безпощадно синия ми цвят

и ме поднасят влюбено на твойте сетива.

 

А ти забравил ли си как се чувства?

Или било е някога преди това…

И може би не знаеш как се късат

тъй нежни и отровни – сините цветя.

 

Докосваш с поглед, платонично,

мойте устни, приказните ми слова.

Аз знам какво е да си лудо влюбен.

И знам, че рано съм обичала, а ти си закъснял.

 

Изгарят пръстите, листата си отиват…

Ще ме потъпчеш ли и ти, ако те убода?!

Аз вехна! Моля те, вземи ме!

Не стига времето за най-красивите неща…

 

© Натали Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??