Bonelia (Натали)
38 28
9 may 2009, 9:06

Сини рози преди зима 

  Poesía » De amor
578 0 2

Запалвам пръсти и огънят нестихващ

обвива мислите ми в синя светлина.

Притихнало над парещите свещи,

сърцето ми догаря в пепел на тъга.

 

На пръстите е някак лесно

да жигосват с думи моите листа.

Откъсват безпощадно синия ми цвят

и ме поднасят влюбено на твойте сетива.

 

А ти забравил ли си как се чувства?

Или било е някога преди това…

И може би не знаеш как се късат

тъй нежни и отровни – сините цветя.

 

Докосваш с поглед, платонично,

мойте устни, приказните ми слова.

Аз знам какво е да си лудо влюбен.

И знам, че рано съм обичала, а ти си закъснял.

 

Изгарят пръстите, листата си отиват…

Ще ме потъпчеш ли и ти, ако те убода?!

Аз вехна! Моля те, вземи ме!

Не стига времето за най-красивите неща…

 

© Натали Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??