29 сент. 2015 г., 22:00

Синьото ми лято 

  Поэзия » Другая
725 0 2
Синьото ми лято разпиля
рижи къдри над нивята.
И проблясват в близката гора
сто кристали от дъгата.
То е палаво като момче,
гонещо по пътя слънчев обръч.
Щедрият му смях ще ви рече,
че в сърцето му е само обич.
Тежки снопи златна светлина
са налягали в житата.
Лято мое, чакам те в съня,
и жадувам юлска ласка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Слави Тодоров Все права защищены

Предложения
: ??:??