Синьото ми лято разпиля
рижи къдри над нивята.
И проблясват в близката гора
сто кристали от дъгата.
То е палаво като момче,
гонещо по пътя слънчев обръч.
Щедрият му смях ще ви рече,
че в сърцето му е само обич.
Тежки снопи златна светлина
са налягали в житата.
Лято мое, чакам те в съня,
и жадувам юлска ласка.
© Слави Тодоров All rights reserved.