МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
1032 4139
13 нояб. 2018 г., 08:44

Сиво 

  Поэзия
496 5 14

 

Луната пълна – медена тепсия,

звънти от ужас, облаците вият.

Настръхнали, към нея лудо скачат

и ръфат в ярост светлата погача.

 

Какви са сиви, рошави и диви,

развели в тъмното гигантски гриви,

а тя, горката, цяла пребледняла,

поли прибрала, ги отблъсква вяло.

 

И вижда се – до смърт е уморена,

остава й съвсем оскъдно време.

В миг, хлипаща, ще рухне на парчета

под напора на призрачните псета.

 

Как ще пируват с бедното й тяло

и звездна кръв ще лочат без отмала.

С език-ренде ще сърбат светлината,

в останките й слюнки-мрак ще мятат.

 

Ще стане всичко ледена пустиня –

сив небосвод, безмълвно стинещ,

сивееща земя – безлюдна, глуха,

и сиви ветрове безспир ще духат.

 

Изглозгана от облаците хищни,

земята няма да отгледа нищо.

Ще се стопят от глад, безплодно живи,

дори и те – и облаците сиви.

 

4.11.2001

 

© Мария Димитрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??