Луната пълна – медена тепсия,
звънти от ужас, облаците вият.
Настръхнали, към нея лудо скачат
и ръфат в ярост светлата погача.
Какви са сиви, рошави и диви,
развели в тъмното гигантски гриви,
а тя, горката, цяла пребледняла,
поли прибрала, ги отблъсква вяло.
И вижда се – до смърт е уморена,
остава й съвсем оскъдно време.
В миг, хлипаща, ще рухне на парчета
под напора на призрачните псета. ...