Скиорът

22 мар. 2012 г., 12:30

Поэзия » Другая

422 0 3

Той се спуска
по снежния склон
и очи в белотата
присвива.
Коленете напряга.
Встрани
изоставя борове,
превили
под вързопите
снежни мечти -
сякаш Дядо ви Мраз
уморено
и несмогнал
да дойде, уви,
(май изпуснал шейната
с елени!),
опаковал за другия век,
или другия миг,
или среща.
Той се спуска
по склона.
Фучи.
По пързалката
пъплят човеци.
Над пързалката
лифтът снове.
Периферно от хижите
пуши.
Той се спуска.
Това е добре!
Значи вече е бил
горе, в пустото!

Скиорът

Свързани произведения

Комментарии

Предложения