Скитница

Senni (Силвия)
162 1968

27 авг. 2008 г., 09:47

Поэзия » Философская

637 0 8

На брега на себе си живееше,

в недрата на поредна дълбина,

душата си смирена разсъбличаше,

но, никой правилно не я разбра.

Нападаха я... хулеха безбожно,

поредната й крачка плаха,

във всяка мисъл и желание,

съзираха те Адова заплаха.

И скиташе, завихрена от ужас,

и носеше на раменете си вина,

и плахо сутрин се пробуждаше,

във капката на чистата роса.

Така живееше... дълго, безконечно,

от примирението направи дом,

във него приюти се наколенно,

но, не... оказа се, поредния подслон.

И тръгна... скиташе без милост,

наказваше чрез себе си духа,

на вещиците тайно избродирали

в сърцето й безмилостна съдба.

Но, тук е... някъде наблизо,

минава между вас, със поглед от сатен,

в душата й живеят пеперуди,

така възкръсваше тя, ден след ден.