На брега на себе си живееше,
в недрата на поредна дълбина,
душата си смирена разсъбличаше,
но, никой правилно не я разбра.
Нападаха я... хулеха безбожно,
поредната й крачка плаха,
във всяка мисъл и желание,
съзираха те Адова заплаха.
И скиташе, завихрена от ужас,
и носеше на раменете си вина,
и плахо сутрин се пробуждаше,
във капката на чистата роса. ...