На скитника богата е душата,
той няма дом, но има светлина,
макар да е прокуден от съдбата
сърцето му е пълно с топлина.
Макар да няма истинско огнище
и във сатен облечено легло
той гордо произнася: ”Хора, вижте,
богатството е крехкото дърво!”
Красивата природа е свещена
и няма дом, по-приказен палат,
преструваме се, че е непотребна
и вярваме в изкуствения свят.
Забравяме, че къс сме от земята
и нейните богатства не ценим,
но ще прозрем на скитника душата,
когато от разкоша се лишим.
© Наташа Басарова Все права защищены