В затуления изгрев няма сенки,
откъснати души се реят в мрака.
Съдбата е шивач и взима мерки,
за гробниците ни – не ще да чака.
Дори във светлото – пак на кристали,
на атоми, разбива се живота.
Не тъмното е страшно – не разбра ли? –
във светлосенки скрита е Голгота.
Минавам покрай жадни ешафоди*,
с алиенацията** украсени.
Едно хвърчило безпризорно броди,
засмукано от гладните вселени! ...