dansyto (Данаил Таков)
817 3640
28.12.2018 г., 1:48 ч.

Скривалище няма... 

  Поезия » Друга
422 3 4

В затуления изгрев няма сенки,

откъснати души се реят в мрака.

Съдбата е шивач и взима мерки,

за гробниците ни – не ще да чака.

 

Дори във светлото – пак на кристали,

на атоми, разбива се живота.

Не тъмното е страшно – не разбра ли? –

във светлосенки скрита е Голгота.

 

Минавам покрай жадни ешафоди*,

с алиенацията** украсени.

Едно хвърчило безпризорно броди,

засмукано от гладните вселени!

______________________________

* – публично място за изпълнение на смъртни присъди

** –  отчуждение

© Данаил Таков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви, че имате мнение за тази творба - Стойчо, Влади, Еси, Ели! Явно някои харесват, да четат само за цветя и рози, а истината е всъщност, че със страданието израстваме, не с радостта си! Поздрави!
  • Хубав стих, навява много размисли. Поздравления!
  • Много силно! Браво, Дани! Весели празници!
  • Животът е едновременно красив и безмилостен!
Предложения
: ??:??