Седя във малката дежурна стая

и чакам времето да отлети.

Ще стане ли, това не зная,

но скуката се вече не търпи.

Какво ли може тука да се прави,

освен да учиш, смяташ и да спиш?

Последното на всеки му се нрави,

но днес уви не хваща ми декиш.

Прегледах сметки, курсови проекти,

а времето все бавно си тече.

По дяволите, мътните го взели,

ще кръшна в близкото градче.

То малко е и много не предлага,

но скуката убива тъй добре.

Ще ида, друго не помага,

да побъбрим сладко с някое моме.

/декември 95г.-Д.Митрополия/