Седя във малката дежурна стая
и чакам времето да отлети.
Ще стане ли, това не зная,
но скуката се вече не търпи.
Какво ли може тука да се прави,
освен да учиш, смяташ и да спиш?
Последното на всеки му се нрави,
но днес уви не хваща ми декиш.
Прегледах сметки, курсови проекти,
а времето все бавно си тече.
По дяволите, мътните го взели,
ще кръшна в близкото градче.
То малко е и много не предлага,
но скуката убива тъй добре.
Ще ида, друго не помага,
да побъбрим сладко с някое моме.
/декември 95г.-Д.Митрополия/
© Христо Петров Всички права запазени