thedac (Димитър Драганов)
873 1129
13 дек. 2018 г., 12:36

Скъпа „моя“ 

  Поэзия » Другая
305 1 3

Господ Бог разпра небето, стара столица запя.
Търново е кът, където се оставя с ум следа.
Аз пребродих пет планети, чак в десета се запрях.
Студ в дланта ми синя свети и защо съм смел разбрах.

По дървесните върхари се изсипа топъл сняг,
а в купето въздух пàри – рай в душевния ми бряг.
По полета онемели стрелне се чакàл игрив,
а врабчето праща трèли на художника красив.

Той, градът, е мрачна стомна и говори ми за теб,
пих любов във зала тронна, без да мисля в три без пет:
и се плъзнах по живота на разчупения стих,
а в сърцето си от ноти, скъпа „моя“, теб открих.

© Димитър Драганов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??