thedac (Димитър Драганов)
873 1129
13 dic 2018, 12:36

Скъпа „моя“ 

  Poesía » Otra
304 1 3

Господ Бог разпра небето, стара столица запя.
Търново е кът, където се оставя с ум следа.
Аз пребродих пет планети, чак в десета се запрях.
Студ в дланта ми синя свети и защо съм смел разбрах.

По дървесните върхари се изсипа топъл сняг,
а в купето въздух пàри – рай в душевния ми бряг.
По полета онемели стрелне се чакàл игрив,
а врабчето праща трèли на художника красив.

Той, градът, е мрачна стомна и говори ми за теб,
пих любов във зала тронна, без да мисля в три без пет:
и се плъзнах по живота на разчупения стих,
а в сърцето си от ноти, скъпа „моя“, теб открих.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??