Хей, толкова ли бързо ме забрави?!

А, добре, аз друго си помислих...

И аз помня как ме остави

и как изведнъж след това размисли.

Но беше късно вече - друга аз бях,

бях силна, безчувствена, сурова...

И все пак ме разтрепери и не се сдържах

да ти се отдам, макар и да не бях готова.

Във онзи ден аз сякаш се завърнах,

мамка му, не трябваше така да става,

пак се размекнах, когато ме прегърна,

почувствах се отново беззащитна и слаба.

Кажи ми докога така ще продължаваме,

колко време ще се гоним като малки деца,

моля те, избери си - или заедно оставаме,

или ме забрави, нека бъда без тебе, сама...