Хей, толкова ли бързо ме забрави?!
А, добре, аз друго си помислих...
И аз помня как ме остави
и как изведнъж след това размисли.
Но беше късно вече - друга аз бях,
бях силна, безчувствена, сурова...
И все пак ме разтрепери и не се сдържах
да ти се отдам, макар и да не бях готова.
Във онзи ден аз сякаш се завърнах,
мамка му, не трябваше така да става,
пак се размекнах, когато ме прегърна,
почувствах се отново беззащитна и слаба.
Кажи ми докога така ще продължаваме,
колко време ще се гоним като малки деца,
моля те, избери си - или заедно оставаме,
или ме забрави, нека бъда без тебе, сама...