От опит зная - любовта боли,

но болката е сладка и си струва.

Такава болка на сърцето ми лежи

и тази болка  някак си лекува.

Пътят  към сърцето ти е забранен

и тъй е дълъг този път.

От моята усмивка си пленен,

а аз от твойта нежна плът.

Едва ли устните така горещи

готови са сами да запламтят,

едва ли близка ме усещаш,

щом можеш и без мен на сутринта.

И по-добре не ме докосвай,

така е трудно и горчи,

върви и друга омагьосвай,

докато моето сърце крещи.

Утрото  е вече пред вратата

и чака с нетърпение да го прегърна,

но то не знае за тъгата,

дето даде ми и не успях да ти  я върна.

С очи безмълвно  те прегръщам,

отиваш си, дори  не  се обръщаш...