От опит зная - любовта боли,
но болката е сладка и си струва.
Такава болка на сърцето ми лежи
и тази болка някак си лекува.
Пътят към сърцето ти е забранен
и тъй е дълъг този път.
От моята усмивка си пленен,
а аз от твойта нежна плът.
Едва ли устните така горещи
готови са сами да запламтят,
едва ли близка ме усещаш,
щом можеш и без мен на сутринта.
И по-добре не ме докосвай,
така е трудно и горчи,
върви и друга омагьосвай,
докато моето сърце крещи.
Утрото е вече пред вратата
и чака с нетърпение да го прегърна,
но то не знае за тъгата,
дето даде ми и не успях да ти я върна.
С очи безмълвно те прегръщам,
отиваш си, дори не се обръщаш...
© Може би закъсняла Всички права запазени