И ето я кралицата на мрака,
изровила вехтия воал,
изтъкан от любови недочакани
и сладникава печал.
И след всяка моя крачка
остава пепел, не следи,
и с нетърпение очаквам да заплача,
когато вятър всичко назад заличи.
И все кълна се как търся си половината,
а всъщност се влюбвам във вкуса,
на сълзите по мъже неимани.
Влюбвам се и копнея самота, ...